Ако сте попаднали тук, значи сте стигнали до период от съвместния ви живот с бебето, в който нито вие, нито то се наспивате нощем и приспиването е борба. Съвсем не сте сами, аз лични изчетох научни статии за съня, блогове на майки, видеа и какво ли не, но  докато не предприемете сами стъпките към пълноценния сън, всичко е само теория и методи обещаващи блажени нощи.

Време ли е?

Отговорът на този въпрос идва сам. 
Спяхме си спокойно заедно докато не навърши 1г и тогава нещо се промени, започна да се буди изключително често и да иска да се кърми по 105983730 пъти на нощ.
Освен, че той беше уморен през деня, често губеше баланс и падаше. Аз страдах от предъвкване, настроенията ми се меняха често и нямах енергия. Всичко това е рецепта за напрегнато съжителство и къси фитили. Трябваше да се направи нещо и преместването в негово собствено легло беше правилното решение за нас.

Как?

Това е най- трудният въпрос и зависи индивидуално от всичко, което правите с детето за да заспи и от самото дете. Сигурно има от онези деца „еднорози“, които ги слагаш будни в леглото и те си заспиват сами за секунди. Е, моето далеееееч не е от тези.  Ще споделя с вас моята нагласа, мислене и някой от действията, които ми помогнаха за по- спокоен сън, но не съм консултант по съня и далеч не смея да ви давам съвети. Да, има такива същества като консултанти по съня и ако се чувствате вече в безизходица може да се свържете с тях.

Отборна игра

Колкото и да сте решителни, рано или късно ще се преуморите, ще искате просто да си легнете заедно и да се свърши. Тогава идва другият човек, партнъорът ви, баба или дядо, който и да е. Не е знак на слабост да потърсите помощ, а самосъхранение. Дали ще ви замени за малко само или сам ще поеме приспиването, всичко е добре дошло стига да сте говорили предварително кое, как и защо.

Микро стъпки

Малките стъпки ми помогнаха да бъда уверена в действията си и да имам чувството за напредък. Какви може да са те? За нас всичко започна по- далеч от момента на отделяне в собствено легло. Примери за това са: ако заспива в ръцете ми с люлеене, да може да го прави без люлеене; да се научи да спи в количката; да се научи друг да го приспива; да не заспива със сучене; да не се изправя прав, ако се събуди нощем;…. и др.

Ясни цели

За да знаем какво да правим, първо трябва да решим към какво се стремим и то да бъдат реалистично и конкретно.
Първата ми цел с преместването в собствено легло беше да спра сученето, което не е за хранене, защото не успявах докато спим заедно. Тя се оказа лесна за изпълнение, защото през първите дни, той просто искаше да ме гушне или да ме държи за ръка, когато се събуди в тъмното. Така намалих сученето до веднъж на нощ, което е съвсем приемливо за мен.
Втората беше да  го науча, когато се събуди нощем да не го взимам от леглото, освен за кърмене. Тук ми трябваха 5 нощи с всяка следваща нуждата му от мен ставаше все по- малка и в момента е необходимо само да сложа ръка на гърба му за малко или да подържа неговата.

Позитивна асоциация със съня

Причината да действам по- бавно е желанието ми да създам дълготрайни, позитивни усещания свързани с определеното място за сън (кошарата) и спането като цяло. Исках и още искам, когато се събуди нощем и ме вика да не стои сам в тъмното изплашен. Да не се чувства пренебрегнат и изоставен и да не изгуби чувството, че може да разчита на мен.
Само времето ще покаже колко са успешни начинанията ми, но се старая винаги да съм спокойна преди сън, да говорим за леглото му през деня. Слагаме играчки вътре и се преструваме, че спят, а когато са се наспали ги вадим за да види, че не е затворник. Посрещам го след сън с весел глас и настроение, четем книжки на нисък глас в леко затъмнена стая и други малки, приятни и за мен нещица.

Нормално е

Съвсем е нормално детето да се противи, бойкотира, да се изнерви и да се разплаче… спокойно не е само при вас. Още по- нормално е да се окажете в ситуация на люшкане в продължение на часове, на висене над кошарата докато ви се подкосят краката, на спане пред кошарата докато галите главата на бебето, да се разплачете от изтощение, да искате да се откажете, но това са само първите дни и после ще стане по- добре.

Просто не става

Има дни или части от денонощието, в които каквото и да правите няма да можете да помогнете на бебето да заспи, ако ще да го бутате в количка, бебеносите, возите в колата, изпеете 1000 песни, гледате детски…. да не говорим да го оставите да спи в леглото си. Това е съвсем нормално, изтощително, но не е вечно.

Отказване

Както при кърменето така и с всички трудности, отказването трябва да се случи в добър ден. Ден, в който сте успели да поспите малко повече и можете да мислите трезво, защото отказването е лесно, но целият ви труд заминава за винаги.
Накрая мога да ви пожелая само успех и безгранично търпение. Знайте, че не правим всичко това понеже сме злобни и мразим децата си, а за да им помогнем да бъдат по- самостоятелни, ако са готови за това.

Намерете ме в :

Instagrammira.bg

Facebook@miraonline.bg