Ако ме познавате добре, вече знаете, че избягвам излишния стрес на всяка цена. Много ми се искаше първият рожден ден на сина ми да го асоциирам с приятни спомени, а всички знаем какво може да ти коства физически и психически подготовката на събитие за 20 човека. Другата ми цел беше да бъде максимално щадящо за малкия рожденик, от гледна точка на това, че всички хора искат да ангажират вниманието му, да не се претовари и да изкара празника си със сълзи в ръцете ми.

Ето няколко неща, които ми помогнаха да постигна гореспоменатите ми изисквания:

– ако ще се изпокарате вкъщи и няма да спите заради организацията, по- добре не го правете. Изкарайте си един обикновен ден в парка и го помнете с усмивка.

– прехвърлете работата на друг. Наемете си парти човек, с който да седнете за половин час, да си кажете изискванията и просто да се появите на събитието. Ние си имахме приятелка- обожателка на рожденика, която ни направи украсата.

– празнуване навън. В ресторант или в парка, плюсовете са, че си събирате партакешите в един момент и се прибирате в чистия си дом за да си починете от всичките емоции.

– вярно, че не всички роднини имат фейсбук, но той може да облекчи частта с поканите многократно. Можете да създадете събитие, където хората да отбелязват присъствието си или да направите дигитална покана и да пратите по месинджър. Нека се възползваме от технологиите.

– храна за всички. Държах да има подходяща храна по моите стандарти за качество както за големите, така и за малките.

– не прекалявайте с очакванията. Много би ми се искало да се беше появил един истински еднорог, но уви.

– фотограф. С мъжа ми сме хората, които могат и обичат да снимат, трябва ли да споменавам, че често присъстваме от 100 заснети снимки на 1 и половина.

– това е детско парти. Въпреки, че детето е на 1г, това си е неговия ден и е прекрасно, ако можем да се погрижим за неговия комфорт пред този на гостите.

Украсата

Както споменах вече, украсата не е мое дело, но е всичко, което исках. Обожавам да творя с ръцете си и ми се искаше да я направя, но знаех че щеше да ми коства и малкото сън, който получавам и няма да се насладя на приготовленията.

В крайна сметка, тази тежка задача пое Надежда (puppyish), защото тя ги умее тези неща и просто ни подари сърцето си ушито от ръцете й. Буквално я оставих да прави каквото реши и тя направи ВСИЧКО. Темата е я(Я)вор, цветовата схема е зеленото и листата са навсякъде. Това не е случайно, защото цялата си бременност изкарах под яворите, а сега играем под тях, именно тези величествени дървета ми шепнеха името на момченцето ми и така се роди Явор.

  • Имахме страхотна фото стена с ръчно направени листа.

  • Най- сладурската рамка за снимки.

 

  • Тази мека единичка възглавничка за писане на пожелания беше върхът. Сега я гушкаме в леглото и скоро ще й сътворим нови интересни калъфки.

Тортата

 

Понеже държах абсолютно всички да си хапнат торта и понеже исках и аз да направя нещо за здраве на Я се спрях на рождени кексчета.

Издирих си рецепта, която да отговаря на диетата на всички ходещи и лазещи гости. Не направих цял блат, защото от практична гледна щеше да е по-добре всеки дребосък да има собствена мини тортичка за омазване.

Рецепта

– за тестото

2 банана

3 яйца

1/4 кокосово брашно

1/2 малко масло

канела

 

– за топинга

кофичка цедено кисело мляко

Шепа замразени боровинки

 

Бананите се блендират и се добавят към другите мокри съставки. С бъркане се добавят брашното и канелата. Получава се пухкаво жълтеникаво тесто. Намазват се с малко масло формички за мъфини и се пекат за 30 мин на 150 градуса в предварително загрята фурна.

Блендират се боровинките и се разбъркват добре с цеденото мляко до получаване на хубав наситен розово- лилав цвят. Сместа се намазва върху изстиналите мъфини и готово. Аз получих около 15 кексчета, но зависи от формичките.

Дали се получиха добре, може да съдите по тези наши любими гости –>

Пирина и Матей

Рецептата е страхотна, защото може да се използва всякакво брашно и всякаква мазнина, а със сместта може да се приготвят и палачинки.

Рожденнически аутфит

Той се сътвори много лесно от прекрасен подарък тениска и олдскулърския плетен гащеризон на татко му.

Моят аутфит

Аз бях с обичайния ми грим от минерална козметика, любимата ми прическа с плитки и една велика рокля, която открих в магазин за втора ръка преди няколко години. Простичка, но изпитана комбинация, в която се чувствам страхотно. Приготвих се веднъж и забравих за всичко, защото знам, че гримът ми няма да отиде никъде.

Имаше ли ‘упс’ моменти?

Е, че как! Заведението не предоставяше чиниики за тортата и така възрастните гости бяха изправени пред общо хапване направо от тортата, защото ни изчезнаха еднократните предварително закупени прибори. След тичане по околните магазини, от ресторанта се смилиха над нас и ни ги предоставиха.

 

А когато си парти енимъл и се раздаваш до край, свършваш ей така –>

фото кредит : Александър Терзиев

 

Намерете ме в :

Instagrammira.bg

Facebook@miraonline.bg