Преди бебето ми да стане на 4 месеца, не бях обръщала внимание на това чудо наречено ‘детска площадка’. Единствените ми впечатления бяха събрани от бързо преминаване покрай тези места и те бяха:

  •  там има деца, много деца;
  • там децата пищят, много пищят;

Съдбата ми е отредила да бъда от майките тип „самотен вълк“. Всичките ми приятели с деца са извън града, в който живея, мечтата ми да имам банда от десетина майки, с които да изглеждам заплашително докато се разхождаме в парка не се осъществи. Това изтъквам като причина за първоначалните ми впечатления.

    Детската площадка се оказа една малка общност от деца и майки (разбира се, участват и други членове на семейството). Обичайно се случва така, че всеки ден, по няколко пъти на ден се посещават една или две площадки избрани заради локацията, съоръженията или присъстващите. Тази общност я припознавам като гимназията, може би заради усещането, което създаде в мен от самото начало.
    Почувствах се като ученичка, преместена от друго училище след като е започнал вече срокът и всички са се опознали и са си разпределили ролите. До някъде наистина е така, защото майките с тичащите дребосъци вече са имали минимум 7 месеца да подберат и да сформират трупите си.
Това може да създаде чувство на изолираност и отхвърленост. Важно е да запомним, че не стъпваме в този свят сами, а заедно с нашето дете, за да му дадем нови преживявания и различна обстановка. Така вече си имаме най- добрият приятел от когото се нуждаем, а всички останали са само бонус.
 Кой- Кого е!
  • Първа с мен се запозна „майката пчела“, така наричам жената, която познава всички, знае всичко за тях и винаги има мнение за абсолютно всичко, което казваш и правиш.
  • От далече се забелязват „напудрените“, прекрасните майки имали време да се срешат и изгладят дрехи, да сложат перфектен грим, да доведат децата и да седнат на пейка да си чатят на телефоните.
  • „Жива съм, едва“ са майките с най- големите торбички под очите, които влагат последни сили да ходят след малките. Те самите очевидно не са имали време за себе си, но децата им са изрядни.
  • „Гении е“, родителят, които се хвали без да го питат.
  • „Добрият татко“, мъжът дошъл с желание да играе с детето си и се интересува от чуждите деца.
  • „Жена ми ме прати“, мъжът втренчен в плочка на земята докато детето вилнее.
  • „Търся си мъж“, не смятам че е нужно да пояснявам.
  • „Търся си жена„, също няма да пояснявам.
  • „Свободни радикали“, малко или много съм в тази група. Комуникират с други родители САМО, ако ситуацията или дребосъците ги принудят.
*ако сте забелязали други типажи, моля споделете с мен.
Интегриране, как?
    Вече шест месеца опит под колана мога да ви успокоя, че съм намерила няколко майки и деца, които очакваме с нетърпение на площадката. Въпреки всичко, предпочитаните от мен събеседници са разбойниците, вместо родителите им.
Тук ще споделя с вас няколко неща, които ще ви помогнат да се интегрирате в този нов свят и да оцелеете в него:
  • научете се да говорите родителски език! Първите две седмици ме научиха, че когато децата ви се съберат да играят заедно трябва да започнете с комплимент към другото дете. Трябва да се интересувате  колко е голямо, кърми ли се, захранва ли се, какво обича да яде, колко спи, ходили ли, от кога ходи…. Това са стандартни въпроси, които следват определена последователност и полагат основите на междуродителските отношения;
  • донесете снакс за примамване и утвърждаване на приятелства. Не давайте храна или напитки на деца без да се допитате до родителите!
  • не се месете в междуродителски скандали. Съвет за самосъхранение;
  • не обсъждайте другите родители. Ще се въвлечете в ситуация, в която няма и да разберете как сте попаднали;
  • запазете спокойствие! Приятелски тон и обяснение е необходимо за да се справите със ситуацията, в която детето ви си играе спокойно в пясъчника и друго го е праснало по главата нарочно, докато е минавало покрай него, а родителите не са казали нищо :/
  • не критикувайте чуждите родителски решения и тактики. Трудна задача е това, неистовото крещене и други подобни прояви често ме стресират;
  • не се нуждаем от одобрението на другите, относно родителските ни решения!!!
  • бъдете готови да споделите играчките на детето си. Неизменно, малки ръчички ще поискат почти всичко, с което сте влезли на територията на малчуганите, решете предварително кое можете да споделите с останалите и кое не;

ЗАПОМНЕТЕ, не сте длъжни да завързвате доживотни приятелства. Не сте длъжни да говорите с хората, ако те не ви заговорят или дори изобщо. Не сте длъжни, ама въобще да ходите в детска площадка.

Ако се чувствате пренебрегнати от останалите родители, аз съм една от вас! Ако имате нужда да през деня да поговорите с възрастен, не сте сами! Рано или късно един свободен електрон като вас, ще се срещне с друг зажаднял за разговори поне 13+ г своден електрон, с когото ще тичате с удоволствие след малките фурии.

Намерете ме в :

Instagrammira.bg

Facebook@miraonline.bg