Сега, когато ще ставам родител започвам все повече да се замислям за отношенията родител-дете. Чудя се колко и какво ще вземе от мен и какво ще добави от себе си, за да стане един възрастен човек с щастлив живот. Чакат ме купища книги за четене на подобни теми, но знам, че моите думи и реакции са ключа към уважението, обичта и добрите отношения в една вече осъзната възраст.

Тук вмъквам, че не съм имала трагично детство, малко са, дори не съществуват лоши спомени. Най- вероятно отношенията с майка ми не са били толкова приятелски, колкото в момента, а относно кога е настъпила точката на трансформация, може би след тийн годините ми. Само на мен ли ми се иска да пътувам назад във времето и да се самонабия за лошото отношение и белите коси на родителите ми?

 

Задължения на другарчето:

 

  • Неуморното ухо – малки или големи проблеми или просто неуморната ми уста, която не си е доизказала определения брой думи за деня, всичко това бива изслушано търпеливо в продължение на 15+ мин. Тя знае кога ми трябва съвет и кога просто да държи телефона, докато приключа с тирадите или докато мъжа ми не ми направи забележка, че ще получа рак на мозъка;

 

  • Откровени разговори –  всеки има нужда да поговори без филтри. Това, че тя разкрива истории от нейното минало ми дава невероятната възможност да я познавам като човек, не само като майка;

 

  • Съветите – съветите, които получавам и давам никога не съдържат упрек и не са непоискани;

 

  • Тонът – струва ми се, че е прието хората да се държат нецивилизовано с най- близките си. Ние двете винаги сме предпочитали да кажем „Сега съм изнервена и в лошо настроение/нека говорим по-късно/ кажи по- накратко“, пред това да се ръмжи в отговор;

 

  • Физически контакт – не смятам, че има момент в живота на родител, в който той не копнее за прегръдка. Струва ми се, че с годините те не се престрашават да си я поискат. На тази ми възраст, прегръдката за здравей или за лека нощ се оказва желана, не го осъзнавам, докато не я получа. Масажа на стъпалата, които в момента понасят +11 кг тегло също не е за изпускане;

 

  • Разходка – дълга или кратка, из магазините или до кафенето, никога не получавам отказ;

 

  • Моден съветник – след поискано от мен мнение, винаги е готова да ми каже дали изглеждам комично, особено сега, когато виждам само горната част от тялото си;

 

  • Малките жестове – ще ми нареже парче диня, точно преди да ми се прияде или ще ми закопчае сандалите преди да съм се опитала да се захвана с това невъзможно занимание;

 

  • Големите жестове –  ще се смили над мен и ще обикаля из държавните институции в търсене на отговори вместо мен;

 

  • Подкрепата – дори и след кратко колебание ще застане до мен;

 

  • Мълчанието – ще стоим в удобна тишина съвсем комфортно;

 

  • Смехът – ще се смеем на едни и същи неща, които другите не разбират;

 

  • Обичта- ще се обичаме независимо от това дали сме в несъгласие;

 

Трудните са задълженията на моето другарче, но се изпълняват усърдно. Надявам се, всеки от вас да има по един такъв човек, който да усещате близък, независимо къде се намира.

*За моята майка, защото знам, че чете.