След установяване на бременността се прибрах вкъщи с една ултразвукова снимка на точица. От този момент започва да тече първият триместър, едно несигурно време, в което се крепиш на идеята, че тази точица ще бъде твоето бебе.

Някак на жените им е по- лесно да използват въображението си и да се развълнуват, защото имат постоянни напомняния за това. Не обичам думата „симптоми“, все пак не съм болна. Милите мъже, обаче си имат само онази снимка и емоционално нестабилна жена. Също и всекидневния въпрос „Сега изглеждам ли бременна?“

Коремче?

Заформя се леко вманиачаване по съществуването или по- скоро липсата на коремче. Вечер коремът се подуваше (хормони) и се чудехме дали няма да ни издаде пред близките и познатите ни. Сутрин с отваряне на очите се отмятат завивките и се инспектира за промени, които не се очакват първите два месеца, но проверките са необходими. Разбира се, впечатляващите вечерни резултати бяха изчезнали. Като човек, който никога не е имал обем в тази област, мога да кажа, че почаках доста докато видя промени. Те се състояха в оформяне на малка топчица, главно от дясната страна, само сутрин, чак в началото на четвърти месец. Въпреки това, дънките не можеха да се закопчаят.

Настроение: всякакво (записала съм в дневника)

 Обичайно уравновесена, това се промени драстично. Изключително странно е да не можеш да контролираш емоциите си. Реших, че това е курс по симпатия към бъдещите ни деца, когато избухнат в неистови сълзи или са толкова ядосани, че чупят нещо. Аз нищо не съм чупила, но определено ми се приискваше. Започнах да изразявам настроенията си с „Хълк гладен“, „Хълк тъжен“, „Хълк чупи“, защото докато не мине вълната няма спасение. Негативните емоции бяха трудни за отърсване.

В контраст с горе споменатото, всички познати ме обвиняваха в излъчване на невъобразимо спокойствие. Това важи и към днешна дата, с изключение на притесненията покрай консултациите. Чувствам се готова да се справя с всичко, имам доверие в себе си и растящото дребосъче, мисля че това е причината. Не живея в облаците, четях и гледах за рискове и злощастия, но има ли смисъл да се стресираш за нещо, което точно сега не се случва на теб.

Храна: портокали, домати, ябълки, картофи

За щастие, залитах към сочните плодове и зеленчуци, но ангелите ми бяха слаби и ако в дома ми влезеше чипс, не му устоявах. Не изключвам и две нощи сънуване на кифла с мармалад и сутрешно газене през снега във виелица за купуването й. Иронията е, че след като си я похапнах сладко, сладко и ми стана лошо от нея. Усилия, напразни.

Също като емоциите, гладът настъпваше безкомпромисно. Такава неотложна необходимост от храна ми беше чужда. Не стига, че не понасях повече от половината ми любими храни, а и трябваше да измислям какво да ям на всеки два часа. Никога не съм следвала диети или режим на хранене и ми беше трудно да си създам този навик. Тялото има нужда и не пита дали сега точно имаш време за следобедна закуска.

Гадене

Друга изненада беше гаденето. Кой да ти каже, че това не е избирателна работа. Далеч не подействаха, тактиките с гризване на нещо, когато ти се пригади. При мен беше 4 мин вълна от гадене, в която имаш точното време да стигнеш до най- близката тоалетна с леко подтичване.

Кожа

Не бях страдала от акне или каквато и да е проблемна кожа. Това се промени драстично, настъпи реда на хормоналното акне и екстремно сухи участъци от кожата. Борба, невъзможна да се спечели. Примирението не настъпи лесно, но не се предадох и реших, че външният ми вид няма да определя настроенията ми, които и без това се влияят от толкова много други фактори.

Мъжът

Какво прави мъжката фигура през това време? Опитва се да крие „Ти си луда“ погледа, носи с усмивка вредна храна за между храненията  и се опитва да вярва, че има бебе, въпреки че в неговите очи доказателствата не са убедителни.

 

В този период ме крепяха женските консултации. Притеснявах се от тях, но снимките бяха нашата подкрепа. Е, втората приличаше на снимка на кашу, но на трета вече имаше мини човече. Тази снимка на дребосъчето там някъде в този мой корем, подхранваше въображението ни за положителните емоции, които ни предстояха.

 

Намерете ме в :

Instagram: mira.bg

Facebook@miraonline.bg