Благодаря на всеки полюбопитствал и отделил минутка от времето си за да ми зададе въпрос. Харесвам любознателните хора и още повече харесвам нашето малко онлайн пространство, където за щастие не говоря на въздуха и винаги има някой, който да ме чуе.

Тази работа с въпросите се роди от факта, че така и не публикувах нещо от сорта „Аз съм“ или „За мен“, защото трябва да признаете, странно е да пишеш есе за себе си „Аз съм Пенка от върха на крушата на 25 години..“ (не съм Пенка, Мира съм). Ето от какво се поинтересувахте:

Кое е първото нещо, което ти изкача в ума при въпроса- Какво научи за тези 25 години?

Не мисля, че мога да предам някаква мъдрост, но това е моят отговор.
Научих,че мечтите се сбъдват и  че не мога да живея без да се развивам. Тези две неща открих, че най- лесно се постигат с търпение и самодисциплина.
За да сбъдна мечтите си си пожелавам емоции, както направих преди 10 г по време на един метеоритен дъжд. Днес вече не си спомням точните ми думи, но на лице са един спокоен дом с перфектния мъж с още по- перфектните му недостатъци и с моя спасител от мързела под формата на  бял пухан.
Развитието важи за всички области от моя живот. Не обичам да ми омръзва от мен си и от моите занимания, защото тогава и животът започва да ми омръзва, а това е една дупка от която драпам трудно обратно. Предпочитам „да си намирам работа“, така казват хората за онези, които не искат да лежат на дивана и да гледат тавана по цел ден ( и аз гледам тавана от време на време за разнообразие).

От къде пазаруваш най-често?

Най- често пазарувам онлайн, защото годините ми текат в Благоевград, а тук магазините са клонинги един на друг и всички са облечени еднакво (не е хейт, а факт). Предпочитам да изчаквам намаленията за някои неща, защото ако не е единична бройка или ръчно направено, за мен не си заслужава цената.
В този ред на мисли гардеробът ми е много хаотичен. Имам огромна колекция от тениски, метълските от едно време вече не ги купувам, защото съм си събрала достатъчно. Поръчвам от Threadlessстрахотни принтове и качество, цяла година събираме пари и пълним пазарската количка през намаленията.
Ohhla shop също пуснаха своя колекция меки памучни, винтидж изглеждащи.
HM и Decathlon за спортни продукти, Fashion days за аксесоaри. Gang ги открих в Бургас и винаги имат нещо интересно и различно.
Последното, но не на последно място прекрасните изобретения на Надежда (Puppyish By Nadezhda Chervenkova). Тази жена твори за всекиго по нещо и винаги с нетърпение чакам новостите . Имах възможност да видя едно късче от колекцията и за 25 Март и не знам с кого ще трябва да се бия за него, но ще го направя!
Как си представяш идеалният празник, кой е той, с кой би го прекарала, какво би облякла и всички други подробности…
Идеалният празник за мен е това, което правя всяка година. Ставам сутрин и ме поздравяват сънените очи на мъжа ми и котарака с поглед „Будна ли си вече?“. Хапвам си спокойна закуска с вкусен чай. Обличам си най- любимите ми дънки и тениска, за прическа две рогчета, за грим само коректор. Телефонът и портфейлът в джоба на якето и  няма време за повече, защото едно 20+ годишно братче и едно 6 годишно братче ме чакат за торта (най- вече по- малкият). Вечерта с мъжа ми си правим/поръчваме нещо вкусно и се гушим на дивана.
Може да ви се стори скучно, но аз не искам нищо повече освен малко внимание. Подаръците няма да ги върна, разбира се.
Какво означава за теб това събитие?
За мен рождените дни са празник на родителите. Все пак те са тези, които са получили подарък на този ден. Това е причината да посещавам тези близо до мен.
Не обичам да разделям живота си на рождени дни и нови години. Равносметка мога да си правя всеки ден, ако ми е необходимо. Искам да празнувам постижения, пътувания, преживявания и така и правя.
Нали казват, че няма значение на колко години си, а на колко се чувстваш. Аз се чувствам на 20 години с мечтите на 30 годишна, има ли значение на колко точно ставам тази година…
Разкажи повече за работата си
Работя като хоноруван асистент по практически английски език. Това значи, че със студентите си припомняме граматика и други особености в английския и се мъчим да правим преводи. Не беше работа, която потърсих, тя ме намери. Още когато си карахме стажовете за педагогическа правоспособност  се кълнях, че няма да стана учител. Съдбата винаги ги върши такива едни напук на теб.
Оказа се, че ми харесва. Много е странно. Някак сякаш си актюр, ти си, но не си ти. Трудно е да караш хората да разсъждават, защото работата ми не е да показвам колко аз знам.
От цялата тази работа научих, че мога да разчитам на себе си да реагирам правилно в стресови ситуации, когато студентите ме приклещят в ъгълче.
Влюбена ли си?
Признавам си, този въпрос ме изненада и затрудни най- много. Емоциите като влюбване и обич са много абстрактни за мен. Има ли разлика между това да си влюбен и да обичаш? Кога свършва едното, кога започва другото? Влюбваш ли се само в хора или може да си влюбен и в нещата които вършиш. Абе, много философски го давам по тези теми.
Казвам така: всеки ден избирам да съм с мъжа ми, не защото живеем заедно. Избирам да се наричаме семейство, защото обожавам неговите размисли за бъдещето ни, умирам за неговата усмивка и искам да е покрай мен. Не съм съпруга и това не ми пречи, защото избирам пред себе си сутрин да ме посрещат сънените му очи и рошавата коса. Това са моите избори и последствията са повече от сладки.
От къде черпиш вдъхновение и хармония със себе си, освен от йога и природата ?
Много интересно, че съм успяла някак да създам такова впечатление, като се има в предвид, че за връзката ми с йогата не съм отделяла място да разкажа.
Много ме зареждат хъса, положителните емоции и изживявания на хората около мен. Две минути с чуждата радост и имам чувството, че мога да бягам 10 км маратон и да се справя с всичките ми затруднения. Щастието на другите не е за завиждане, то е за да ни дава стимул да правим промени в желаната от нас посока и да ни насърчава, че нещата ще се получат.
Морето, то е онова местенце, което ме пленява независимо от сезона. Изяжда ми гнева и ми носи невъобразимо спокойствие.
Какво те запали по йога?
Всичко хубаво в живота ми ме открива съвсем случайно. Виновник да забележа йогата е вуйчо ми с който бяхме в Хеликон. Той винаги се е занимавал с бойни изкуства и учения. Искаше да ми подари книга, която сама да си избера по случай завършването на гимназията. Поразгледах и очите ми се спряха на добре илюстрирана голяма книга за йогата.
Прочетох я веднага щом се прибрах. Открих, че не мога да достигна пръстите на краката си по никакъв начин и ме досрамя. Добре беше описан основния цикъл на позите, следвах стъпките нахъсано за постигане на резултати и правилни форми.
Чак 2 години след това осъзнах, че да успееш да се сгънеш на четири не е толкова важно. Открих, че започна ли ядосана, завършвам спокойна. Тормози ли ме нещо го оставям настрана за малко и после ми е по- лесно. Разбрах, че не на всяка цена трябва да правя йога всеки ден по час и половина. Едно упражнение за дишане пак е йога.
Така вече години, това е моето средство да почивам от себе си и от света.
Не са 25 въпроса, но със сигурност бяха повече от достатъчни да направите анализ на моята психика и държание. Благодаря за отделеното внимание!

Намерете ме в :

Instagram: mira.bg

Facebook@miraonline.bg